Стив Вай (Steve Vai)

Стивън Сиро Вай е един от най-влиятелните китаристи в историята на рок музиката. Роден през 1960 г. в Карл Плейс, Ню Йорк, той започва музикалния си път като ученик на Джо Сатриани – факт, който сам по себе си показва каква школа стои зад него. По-късно работи с легенди като Франк Запа, Дейвид Лий Рот, Whitesnake и Alcatrazz. Но най-важното е, че създава собствен свят – албуми като Passion and Warfare (1990), Alien Love Secrets (1995) и Fire Garden (1996) го превръщат в символ на виртуозната китара през 90-те.

Ако трябва да се опише с няколко думи: фантазия, техника и експеримент. Стилът му съчетава хард рок, прогресив рок, фюжън, класическа музика, авангард и психеделични влияния. Докато Малмстийн е силно свързан с класическата традиция, а Сатриани – с мелодията, Вай е по-близо до композиторите, които търсят нови звукови светове. Той не просто свири ноти – той създава звукови пейзажи.

Тонът му е огромен, богат, триизмерен, понякога странен и космически, много динамичен. Неговият характерен инструмент е Ibanez JEM със знаменития отвор във формата на дръжка (monkey grip) – Стив Вай е един от китаристите, които активно участват в развитието на собствен инструмент. Основни елементи на неговия звук са Ibanez JEM, DiMarzio адаптери, усилватели Carvin/Legacy, сложни ефектни вериги и whammy bar техники.

При Вай извиването на струните е повече от обикновено извиване – той използва струните като средство за създаване на напрежение, ефект и драматизъм. Извиванията му са много точни, често екстремни, комбинирани с вибрато – може да вземе една нота и да я превърне в цяла музикална фраза.

Вибратото на Вай е изключително характерно – широко, контролирано, театрално, понякога почти вокално; той често използва вибрато, което наподобява начина, по който певец оформя дълъг тон. Легатото му е една от най-силните му страни – плавно, бързо, почти безшумно, с невероятна динамика, използвано не просто за скорост, а за създаване на плавни музикални линии.

Стив Вай е един от големите популяризатори на сложния двуръчен tapping, но за разлика от някои китаристи не го използва само като демонстрация – при него може да създава мелодии, акорди и полифонични линии (пример: The Attitude Song).

Whammy bar е една от най-големите му запазени марки – Вай използва лоста почти като отделен инструмент, за да имитира човешки глас, да създава екстремни падания, звукови ефекти и драматични промени на височината на тона. В това отношение е наследник на Хендрикс и Ван Хален, но развива техниката много по-далеч. Той е и абсолютен майстор на хармониците – естествени, изкуствени и щипкови (pinch harmonics) – важна част от неговия характерен звук.

Владее изключително добре alternate picking, economy picking и hybrid picking, но уникалността му не е в една конкретна техника, а в способността да комбинира много техники в една фраза.

Ритъм китарата му често се подценява – в периода му с Whitesnake и Дейвид Лий Рот показва, че може да бъде много мощен хард рок ритъм китарист, а For the Love of God показва неговото усещане за пространство и динамика.

В солирането и фразирането Стив Вай е уникален – свири светкавично бързо, много бавно и емоционално, странно и експериментално, а солата му често звучат като музикален разказ. Най-голямата му сила е въображението.

Като импровизатор е отличен, но подходът му е различен от този на Сатриани – Сатриани често мисли като певец, Вай мисли като композитор и звуков дизайнер, експериментирайки с интервали, необичайни гами, ритми и ефекти.

Композиторският му принос е сред най-големите – доказва, че инструменталният рок може да бъде сложен, емоционален и кинематографичен. Най-важните му произведения включват For the Love of God, Tender Surrender, The Crying Machine, The Audience Is Listening, Liberty и Building the Church.

За обективност – музиката на Вай понякога може да бъде трудна за възприемане от слушатели, предпочитащи по-директен рок, и някои критици смятат, че експериментите и техниката понякога могат да засенчат простата емоция. Той не е толкова свързан с велики рок рифове като Пейдж, Блекмор или Айоми, но неговата цел никога не е била тази – той създава собствена вселена.

Стив Вай е един от малкото китаристи, които не просто усъвършенстват инструмента – те разширяват представата какво изобщо може да прави една електрическа китара. Той съчетава техниката на виртуоз, мисленето на композитор и въображението на художник.