Крис Корнел е един от най-големите рок вокалисти на своето поколение и основна фигура в развитието на грънджа и алтернативния рок. Като фронтмен на Soundgarden той доказва, че тежката музика може да бъде едновременно агресивна, интелигентна и изключително вокално сложна.
За разлика от много певци от гръндж сцената, които разчитат повече на суровата емоция и небрежност, Корнел притежава изключителна вокална техника. Той често се определя като един от малкото рок певци след 90-те години, които могат да бъдат наредени до легенди като Робърт Плант, Иън Гилън и Рони Джеймс Дио.
Гласовият му диапазон е сред най-големите в рок историята – приблизително от C2 до C7 според някои вокални анализи, макар че в практическите му концертни изпълнения се използват около четири октави. Трябва да се отбележи, че измерванията на крайните ноти често са спорни, но няма съмнение, че Корнел притежава изключително широк диапазон. Той спокойно преминава от дълбоки баритонови ноти към изключително високи тенорови тонове – нещо, което малко рок певци могат да постигнат.
Тембърът му е едно от най-големите му богатства. Гласът му има няколко различни лица: в ниския регистър е тъмен, плътен и почти баритонов; в средния регистър е богат, топъл и емоционален; във високия регистър става остър, мощен и драматичен. Особено характерна е комбинацията между красота и болка – той може да изпее висока нота, която едновременно звучи силно и уязвимо. Това е рядко качество.
Техниката му е изключителна. Корнел е самоук вокалист, но развива инстинктивно много сложни техники – мощен гръден регистър, отлично развит смесен глас, контролирано вокално изкривяване, мелизматични украшения и плавни преходи между регистрите. За разлика от много певци, които достигат високи тонове чрез напрежение, Корнел често ги постига с изненадваща лекота.
Една от най-впечатляващите му способности е контролът на гласа при екстремна сила. Песни като Beyond the Wheel, Jesus Christ Pose и Slaves & Bulldozers съдържат вокални моменти, които са изключително трудни за изпълнение. Той може да премине от почти шепот към оглушителен вик за секунди.
Фалцетът е важна част от неговия арсенал. Корнел използва фалцет много по-често от класическите метъл вокалисти – не като демонстрация, а като емоционален инструмент. В песни като Fell on Black Days, Like a Stone и Black Hole Sun фалцетът му създава усещане за крехкост и меланхолия. Но същевременно може да използва и изключително мощен микс, който прави високите му ноти почти металически.
Вибратото му е много характерно – широко, естествено и често леко нестабилно по блусарски начин. Това не е слабост – напротив, придава човешко усещане на гласа му. Крис Корнел никога не звучи като „перфектна машина“. Винаги има емоция.
Фразирането му е великолепно. Той е един от малкото певци, които могат да променят напълно смисъла на една песен само чрез начина, по който поставят думите. В Like a Stone например той не просто пее текста – създава усещане за самота и размисъл. В Black Hole Sun гласът му носи почти сюрреалистична атмосфера. В The Day I Tried to Live показва невероятна ритмичност и контрол.
Една от най-големите му силни страни е универсалността. Той може да пее тежък метъл със Soundgarden, модерен хард рок с Audioslave, акустични балади, блус и филмова музика. Изпълнението му на You Know My Name за филма за Джеймс Бонд Casino Royale е отличен пример – мощен рок вокал с почти класическа драматургия.
Разбира се, има и слабости. Най-големият проблем при Корнел е, че стилът му е изключително натоварващ. Постоянното използване на мощни високи тонове и агресивна вокална атака води до периоди, в които гласът му губи част от лекотата. Особено през последните години се забелязва, че някои от най-високите му ноти изискват повече усилие. Но дори тогава той остава вокалист с изключителна музикалност.
Сред най-добрите примери за неговия глас са Beyond the Wheel, Slaves & Bulldozers, Jesus Christ Pose, Black Hole Sun, Fell on Black Days, Like a Stone, Show Me How to Live, Cochise, The Day I Tried to Live, Say Hello 2 Heaven, You Know My Name и Seasons.
Крис Корнел е един от редките вокалисти, които съчетават почти несъвместими качества. Той има мощта на метъл певец, чувствителността на блусов изпълнител и интелигентността на артист, който разбира музиката като изкуство. Ако Роб Халфорд е металният вик, Рони Джеймс Дио – съвършеният рок разказвач, Брус Дикинсън – героичният тенор, Робърт Плант – дивата блус свобода, а Клаус Майне – мелодичната чистота, то Крис Корнел е емоцията и интелектът на модерния рок и може би най-пълният вокалист, роден след класическата ера на 70-те. Той успя да докаже, че рокът може да бъде едновременно тежък, красив и дълбоко човешки.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония